КОГАТО МИ МАХАШ ЗА СБОГОМ
Когато ми махаш за сбогом,
сърцето ми тръпне от мъка.
Обичам те толкова мого...
боли ме от тази разлъка!
Кога ще се върна - не зная,
далече ме пътят отвежда.
Но теб ще обичам до края
и нося в сърцето надежда.
Върти се кръгът без пощада,
редят се раздели и срещи.
Ще дойде денят за награда -
отрада за устни горещи!...
© Радко Стоянов Todos los derechos reservados