9 sept 2005, 1:49

Когато мостовете длани(joannaVas&Cefules) 

  Poesía
932 0 1
Когато мостовете в дланите се разрушат
и бреговете са миража на онези,
които не умеят да преминат
над себе си - бъди до мен, по-истински
от всякога
и ме осмисляй като форма. По лицето,
се стичат белите вълни
на неизплаканите нощи, протегнали ръка
над земния рисунък от цветя.
А ние с теб сме капчица роса в очите на
слепеца, отнели болката му.
Върху дясната ръка белязани сме с Любовта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??