9 сент. 2005 г., 01:49

Когато мостовете длани(joannaVas&Cefules)

1K 0 1
Когато мостовете в дланите се разрушат
и бреговете са миража на онези,
които не умеят да преминат
над себе си - бъди до мен, по-истински
от всякога
и ме осмисляй като форма. По лицето,
се стичат белите вълни
на неизплаканите нощи, протегнали ръка
над земния рисунък от цветя.
А ние с теб сме капчица роса в очите на
слепеца, отнели болката му.
Върху дясната ръка белязани сме с Любовта
и всяка дума е милувка
разтворена във писъка на времето -
свещица, в трепереща пред утрото ръка ...
А словото ти ухание
на сетива и полъх в надчовешката природа...

По-истински ще съм и по присъствен,
по-твой, ще съм
със мисли и със дъх,
с лъчи игриви непрестанно ще те пръскам,
ухая на възбуден горски мъх,
до теб ще бъдя, в своя полуунес,
в сънят дълбок на халициогененният си ден
пиян в моторна лудост,
в часовници пленен, до теб ще бъда
с всички свои звуци,
и музики,
ръмжене на коли и пеещи предутринни капчуци

От неделимост в реалното пространство,
нереални са самотните ни дни
и отклик в слово съм,
в което до тебе мога вечно да остана ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....