Когато мостовете в дланите се разрушат
и бреговете са миража на онези,
които не умеят да преминат
над себе си - бъди до мен, по-истински
от всякога
и ме осмисляй като форма. По лицето,
се стичат белите вълни
на неизплаканите нощи, протегнали ръка
над земния рисунък от цветя.
А ние с теб сме капчица роса в очите на
слепеца, отнели болката му.
Върху дясната ръка белязани сме с Любовта ...