Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
след него остават: едно мълчание,
много ненужни дрехи и вещи,
и едно непростимо женско желание...
Едно дете плачещо в тъмното,
изгубено в неумението си, да повярва,
че думата: „Татко” е вече безмълвие,
а „Семейство”, само кухо понятие.
Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
и друга една жена, плаче от болка...
Но не пред него, синът ѝ е смръщен
и все мълчи... Майка... Отива да сготви.
Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
след него е тихо, много тихо...
Когато мъжът си тръгва от вкъщи,
е безсмислено да го спирате, но опитайте...
© Марин Урумов Todos los derechos reservados