Jul 13, 2014, 1:23 PM

Когато мъжът си тръгва от вкъщи 

  Poetry » Love
724 0 6

Когато мъжът си тръгва от вкъщи,

след него остават: едно мълчание,

много ненужни дрехи и вещи,

и едно непростимо женско желание...

 

Едно дете плачещо в тъмното,

изгубено в неумението си, да повярва,

че думата: „Татко” е вече безмълвие,

а „Семейство”, само кухо понятие.

 

Когато мъжът си тръгва от вкъщи,

и друга една жена, плаче от болка...

Но не пред него, синът ѝ е смръщен

и все мълчи... Майка... Отива да сготви.

 

Когато мъжът си тръгва от вкъщи,

след него е тихо, много тихо...

Когато мъжът си тръгва от вкъщи,

е безсмислено да го спирате, но опитайте...

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Не слушат ничии съвети
    и мостове зад себе си рушат.
  • И знай: когато сутрин тръгват си мъжете
    срещу течението на потоците вървят...
    Поздрав!
  • re: Katriona (Кети Рашева):
    По скоро слабо и шаблонно, но въпреки това: Благодаря за прочита!
    re: stivi797 (Стефан Янев):
    !
  • Когато нещата са се разпаднали - се стига и до това, за съжаление.
    Значи, не трябва да се допуска те да се разпаднат.
    Но след като е станало вече - няма връщане.
  • Много силно!
Random works
: ??:??