hristam (Христина Мачикян)
532 928
14 jun 2012, 21:28

Когато небето се счупи 

  Poesía » Otra
602 0 4

 Видя ли? Земята пълзеше във всички посоки,
 превърната в хладни блестящи мехури,
 под тежкия тътен на облаци мокри
 едно мокро слънце без цвят се изсули
 и капна зад дългия хребет презряло.
 Ръцете ни, само ръцете са сухи,
 защото във тях своя свят сме държали,
 навярно за малко преди да избухне,
 преди да ни срине до тътен далечен,
 до капката, дето дълбае скалата,
 до своя завършек и своята вечност,
 до мокри мехури, поели земята...

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??