MariaDragolova (Мария Ганчева)
17 16
24 abr 2021, 13:12

Когато нежността ми се изчерпа 

  Poesía » De amor
1124 3 5

Когато нежността ми се изчерпа

от твойта глупост и безочие

и провисне като стара дреха 

любовта …до невъзможност,

ще ми бъде малко странно:

Този мъж ли съм обичала? -

Стръмен поглед, тъжно рамо

и море на зимни срички.

Връщам всичко отначало,

преживявам всяка мисъл,

всяко слово оцеляло

раздробявам и разнищвам.

Хващам стъпките в морето,

в моето море от нежност,

и преглеждам, и се вглеждам

за изгубени въжета.

Корабните ми въжета

се нуждаят от докуване.

Край с опасното обичане,

с прощаването и с хитруването.

Дотук със корабокрушенията -

оцелявах много пъти,

след отливи и изкушения

си спомням себе си. Но смътно.

Вдигам котва и по вятъра

сменям курса на живота си,

смелост имам предостатъчна

и достатъчно посоки.

Любовта като пристанище

ще търся. Любовта спасява.

Вдигам котва и отплавам.

Остана ли, ще се удавя.

© Мария Ганчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • zelenaradost (Милена Френкева), благодаря за този Ви коментар и за всички останали, които сте направили за други мои стихове.
  • Хубав стих!

    А това си го вземам:
    "Стръмен поглед, тъжно рамо
    и море на зимни срички."
  • Благодаря Ви!
  • Много ми хареса, Мария! Поздравления!
  • Хубаво е. Рисува картини, изразява гледна точка. И оставя усещането, че може би всичко ще се повтори пак. Но по-хубаво. Човек не спира да се надява, дори когато е безсмислено.
Propuestas
: ??:??