Когато нежността ми се изчерпа
Когато нежността ми се изчерпа
от твойта глупост и безочие
и провисне като стара дреха
любовта …до невъзможност,
ще ми бъде малко странно:
Този мъж ли съм обичала? -
Стръмен поглед, тъжно рамо
и море на зимни срички.
Връщам всичко отначало,
преживявам всяка мисъл,
всяко слово оцеляло
раздробявам и разнищвам.
Хващам стъпките в морето,
в моето море от нежност,
и преглеждам, и се вглеждам
за изгубени въжета.
Корабните ми въжета
се нуждаят от докуване.
Край с опасното обичане,
с прощаването и с хитруването.
Дотук със корабокрушенията -
оцелявах много пъти,
след отливи и изкушения
си спомням себе си. Но смътно.
Вдигам котва и по вятъра
сменям курса на живота си,
смелост имам предостатъчна
и достатъчно посоки.
Любовта като пристанище
ще търся. Любовта спасява.
Вдигам котва и отплавам.
Остана ли, ще се удавя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ганчева Всички права запазени
