slanceto (Мария)
30 113
26 abr 2005, 23:45

Когато нищо не остава 

  Poesía
1660 0 9

Да се върнеш и да оцениш

какво изнервя те до лудост,

да го обикнеш, приютиш

и да му кажеш, че е нужен.

 

Да го помилваш, да вървиш

и в него да намериш обич,

и болките да му простиш,

и да му кажеш – Ти си този.

 

Това е трудност – не съдбата

изправила те редом днес

до него. Ти си му жената,

ще бъдеш неговата чест.

 

Да проумееш, че живеееш,

да проумееш, че е жив

и с любов да закопнееш

за един живот щастлив.

 

Началото не е от вреча,

но ти ще трябва за решиш –

дали във твоята постеля

до него редом ще лежиш.

 

Когато има страст и мъка,

когато искаш да не спиш,

във себе си ще търсиш пътя,

в пътека ще се преродиш.

 

Че любовта си заслужава,

да те боли и да кървиш.

Когато нищо не остава,

остава само да вървиш.

 

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вървиш напред, защото няма път назад, а щастието ... то зависи и от самия теб. Благодаря, бъди щастлива и ти.
  • Дано връщането ти назад си заслужава- да те боли и да кървиш !-да закопнееш за един живот щастлив ! Мария, пожелавам ти успех !Да тръгнеш по добрия път не е достатъчно ,направи така, че да ти е приятно!
  • Силно е! Истина събрана само в няколко реда...
  • Когато ти остава само да вървиш,
    за любовта си заслужава дори и да кървиш!

    Хубав стих....
  • Страхотно попадение!
  • Браво! Страхотно е! Както всичките ти творби
  • Хубаво е!
  • Любовта остава и тя е всичко
    Пътя е част от нея
  • Дано ТОЙ се превърне в твоето слънце!!
Propuestas
: ??:??