Когато нищо не остава
Да се върнеш и да оцениш
какво изнервя те до лудост,
да го обикнеш, приютиш
и да му кажеш, че е нужен.
Да го помилваш, да вървиш
и в него да намериш обич,
и болките да му простиш,
и да му кажеш – Ти си този.
Това е трудност – не съдбата
изправила те редом днес
до него. Ти си му жената,
ще бъдеш неговата чест.
Да проумееш, че живеееш,
да проумееш, че е жив
и с любов да закопнееш
за един живот щастлив.
Началото не е от вреча,
но ти ще трябва за решиш –
дали във твоята постеля
до него редом ще лежиш.
Когато има страст и мъка,
когато искаш да не спиш,
във себе си ще търсиш пътя,
в пътека ще се преродиш.
Че любовта си заслужава,
да те боли и да кървиш.
Когато нищо не остава,
остава само да вървиш.
© Мария All rights reserved.
