Преграда всяка Тя ще разруши,

в буен огън искрата ще превърне,

в своята прегръдка две души

любовта внезапна щом прегърне!

Дотичах в парка

с елегантен анцуг

от известна марка

в уреченият час.

Плахо към пейката

пристъпих аз.

Първа среща!

Двойка приятели

и Тя - насреща!

Те отдавна се сдушили,

ние не сме се виждали,

нито сме били

поне за миг

някъде в лабиринта

на живота многолик.

Лудва сърцето

от нашата близост!

Политам към небето

усетил й дъха,

замаян, щастлив,

изкачил върха

досега недостижим.

С нея вече

прегърнати вървим

Стоим двама

съвсем сами...

Захвърляме срама

докато полетим

на любовта с крилата,

сладостта да споделим.

В нощта прекрасна

изгаряме в огъня 

на прегръдка сластна!

Утрото слага края

на обещания, клетви,

на среднощната омая.

Прегръдки със сълзи,

махам за сбогом

след автобуса в зори!?