Когато обичам...

11 sept 2015, 20:15

Poesía » De amor

1368 3 2

Когато обичам...

Когато обичам – вали

и повторенията – стават мълчания.

Забравям къде сме, кои сме били.

Полуцели сме, без окончания.

В света ми рухват вселени,

а уж са наредени парчетата.

И ми се иска да обичам мене си,

навместо падналите ми небета.

Не е кристално ясно нищо,

и пак ми се налага да мълча,

за да познаеш без думи коя съм

за да ме видиш, когато боля.

Когато обичам – вали.

Студено е в очите ти и в моите.

Не мокри сме, а истински сами.

И никога не стигат думи .. твоите...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.