lady_rose (Единствена)
110 550
11 сент. 2015 г., 20:15

Когато обичам... 

  Поэзия » Любовная
1580 5 5

Когато обичам...

Когато обичам – вали

и повторенията – стават мълчания.

Забравям къде сме, кои сме били.

Полуцели сме, без окончания.

В света ми рухват вселени,

а уж са наредени парчетата.

И ми се иска да обичам мене си,

навместо падналите ми небета.

Не е кристално ясно нищо,

и пак ми се налага да мълча,

за да познаеш без думи коя съм

за да ме видиш, когато боля.

Когато обичам – вали.

Студено е в очите ти и в моите.

Не мокри сме, а истински сами.

И никога не стигат думи .. твоите...

© Единствена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкош❤️
  • Този падеж - "мене си" (на пръв поглед неправилен) е страхотен в това стихотворение. Човек трябва да познава езика си, за да го употреби! Браво!
  • И ми се иска да обичам мене си,
    навместо падналите ми небета. ... откровената поезия е бисер
  • Поезия от друго измерение...
  • Сред тези редове намирам, освен музиката на думите, и приятни открития... или поводи за замисляне... за разбирането без думи, за стойността на самия себе си, за даването... много възли има в сюжета на емоцията.

    Поздрави!
Предложения
: ??:??