Когато обичам...

11.09.2015 г., 20:15 ч.

Поезия » Любовна

1579 5 5

Когато обичам...

Когато обичам – вали

и повторенията – стават мълчания.

Забравям къде сме, кои сме били.

Полуцели сме, без окончания.

В света ми рухват вселени,

а уж са наредени парчетата.

И ми се иска да обичам мене си,

навместо падналите ми небета.

Не е кристално ясно нищо,

и пак ми се налага да мълча,

за да познаеш без думи коя съм

за да ме видиш, когато боля.

Когато обичам – вали.

Студено е в очите ти и в моите.

Не мокри сме, а истински сами.

И никога не стигат думи .. твоите...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Izku6enie (Зорница Петровска)

2024-12-10T19:56:19+02:00

Разкош❤️
Bezzhichen (Безжичен)

2024-12-10T19:47:11+02:00

Този падеж - "мене си" (на пръв поглед неправилен) е страхотен в това стихотворение. Човек трябва да познава езика си, за да го употреби! Браво!
ИнаКалина

2024-12-10T16:14:41+02:00

И ми се иска да обичам мене си,
навместо падналите ми небета. ... откровената поезия е бисер
imperfect (Яна)

2018-10-16T11:08:52+03:00

Поезия от друго измерение...
Burns

2018-04-12T11:27:35+03:00

Сред тези редове намирам, освен музиката на думите, и приятни открития... или поводи за замисляне... за разбирането без думи, за стойността на самия себе си, за даването... много възли има в сюжета на емоцията.

Поздрави!