Когато обичам...

11.09.2015 г., 20:15 ч.

Поезия » Любовна

1370 3 2

Когато обичам...

Когато обичам – вали

и повторенията – стават мълчания.

Забравям къде сме, кои сме били.

Полуцели сме, без окончания.

В света ми рухват вселени,

а уж са наредени парчетата.

И ми се иска да обичам мене си,

навместо падналите ми небета.

Не е кристално ясно нищо,

и пак ми се налага да мълча,

за да познаеш без думи коя съм

за да ме видиш, когато боля.

Когато обичам – вали.

Студено е в очите ти и в моите.

Не мокри сме, а истински сами.

И никога не стигат думи .. твоите...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.