Когато обичам...
Когато обичам...
Когато обичам – вали
и повторенията – стават мълчания.
Забравям къде сме, кои сме били.
Полуцели сме, без окончания.
В света ми рухват вселени,
а уж са наредени парчетата.
И ми се иска да обичам мене си,
навместо падналите ми небета.
Не е кристално ясно нищо,
и пак ми се налага да мълча,
за да познаеш без думи коя съм
за да ме видиш, когато боля.
Когато обичам – вали.
Студено е в очите ти и в моите.
Не мокри сме, а истински сами.
И никога не стигат думи .. твоите...
© Единствена All rights reserved.
