Sep 11, 2015, 8:15 PM

Когато обичам... 

  Poetry » Love
1366 3 2

Когато обичам...

Когато обичам – вали

и повторенията – стават мълчания.

Забравям къде сме, кои сме били.

Полуцели сме, без окончания.

В света ми рухват вселени,

а уж са наредени парчетата.

И ми се иска да обичам мене си,

навместо падналите ми небета.

Не е кристално ясно нищо,

и пак ми се налага да мълча,

за да познаеш без думи коя съм

за да ме видиш, когато боля.

Когато обичам – вали.

Студено е в очите ти и в моите.

Не мокри сме, а истински сами.

И никога не стигат думи .. твоите...

© Единствена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поезия от друго измерение...
  • Сред тези редове намирам, освен музиката на думите, и приятни открития... или поводи за замисляне... за разбирането без думи, за стойността на самия себе си, за даването... много възли има в сюжета на емоцията.

    Поздрави!
Random works
: ??:??