Когато
очите ми станат много зелени,
все нещо се случва:
Срещам "стара любов"
(защо ли пък стара?)
Вечеря.
Поръчваме вино и... дъжд.
Говорим за птици среднощни,
как в момента сътворяваме спомен
и как чакаме "Плеядите"все още...
А после...
После слушаме тишината.
Оглушала проглеждам кафяво...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
зеленото ти отива много!
независимо дали със "стара любов"
или с ново предизвикателство...
прегръдки от бай вълчан!!!!