13 ago 2010, 16:15

Когато оглушея някой ден

  Poesía » Otra
974 0 9

КОГАТО ОГЛУШЕЯ НЯКОЙ ДЕН

 

Бетховен, 

и напълно оглушал,

пак  своите симфонии е слушал.

 

А аз,

когато оглушея някой ден -

каква ли музика ще ми звъни в ушите?

 

Израснах

в скътан, тих планински кът.

Омайваха ме –

с песните си птиците в гората,

потокът лих -  със ромона си тих,

и шепотът на капките в листата.

 

А после  дълго 

по летѝщата живях.

И днес

във пренаселен град живея.

Бръмчат коли,

трамваите дрънчат -

от непрестанен шум ще оглушея!

 

Но,

ако оглушея някой ден, 

пак птичи песни

ще звънят в душата ми,

потокът лих - със ромона му тих,

и шепотът на капките – по буковата шума!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да оглушееш, приятелю, глухите и слепите за красотата в света се раждат такива, те не стават такива в последствие. Госпожицата, която е написала ха, ха, ха под такова стихотворение е точно такава - глухоняма.
  • Ха, ха, ха.........!!!
  • Морти, Яким, Слънчево цвете, Котел, Таня, Ивон, Ронда, Андромаха и Маргарита - благодаря ви че прочетохте и коментирахте! Благодаря ви за поздрава и хубавите думи!
    А на теб особено благодаря, Жарава! Много ми се искаше именно ти да го почувстваш и харесаш, защото зная, че сама си родена и израсла сред такава природа!
  • Ангар, Ангар, приятелю...!***
  • Поздравления Ангар! Харесах!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....