Aug 13, 2010, 4:15 PM

Когато оглушея някой ден 

  Poetry » Other
794 0 9

КОГАТО ОГЛУШЕЯ НЯКОЙ ДЕН

 

Бетховен, 

и напълно оглушал,

пак  своите симфонии е слушал.

 

А аз,

когато оглушея някой ден -

каква ли музика ще ми звъни в ушите?

 

Израснах

в скътан, тих планински кът.

Омайваха ме –

с песните си птиците в гората,

потокът лих -  със ромона си тих,

и шепотът на капките в листата.

 

А после  дълго 

по летѝщата живях.

И днес

във пренаселен град живея.

Бръмчат коли,

трамваите дрънчат -

от непрестанен шум ще оглушея!

 

Но,

ако оглушея някой ден, 

пак птичи песни

ще звънят в душата ми,

потокът лих - със ромона му тих,

и шепотът на капките – по буковата шума!

 

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма да оглушееш, приятелю, глухите и слепите за красотата в света се раждат такива, те не стават такива в последствие. Госпожицата, която е написала ха, ха, ха под такова стихотворение е точно такава - глухоняма.
  • Ха, ха, ха.........!!!
  • Морти, Яким, Слънчево цвете, Котел, Таня, Ивон, Ронда, Андромаха и Маргарита - благодаря ви че прочетохте и коментирахте! Благодаря ви за поздрава и хубавите думи!
    А на теб особено благодаря, Жарава! Много ми се искаше именно ти да го почувстваш и харесаш, защото зная, че сама си родена и израсла сред такава природа!
  • Ангар, Ангар, приятелю...!***
  • Поздравления Ангар! Харесах!!!
  • Поздрав!
  • Много хубав стих!
  • Добре е че няма да оглушееш за красотата. Добро е!
  • натъжи ме по хубавя начин много ми хареса!
Random works
: ??:??