16 dic 2007, 21:06

Когато паднем...

  Poesía » Otra
1.7K 0 8
Подхлъзнах се, паднах, закапаха сълзи.
Подритват ме, гледат ме, с фалшиви очи.

Одумват ме, крият се, зад дълги одежди.
Отричат ме, смеят се, на мойте надежди.

Реална, без маска, пред всички стоя.
Волята нямам, да стана, да вървя.

Потъпкват ме, стрелят ме, с погледи зли.
Потъпкват, убиват, мойте чисти мечти.

Гледам ги, тъжна, замлъкнала в миг.
Търся, изгарям, с шепот и с вик.

Потърсих - намерих, едничкия свят.
Поисках - получих, настъпи обрат.

Повярвах, че мога, стъпка направих.
Пред всички, с усмивка, аз се изправих.

Повярвах, че мога, на едно се научих.
Да падне на всеки може се случи.

Паднем, станем, напред продължим.
Даряваме всичко, в смут не мълчим.

Борим се с всичко за нещичко свято.
Всеотдайно обичаме, без капка отплата.

Когато паднем, няма страх, ни тъга.
Откриваме в себе си вяра една.

Повярвахме, че можем и този път -
и в сърцето си за обич запазихме кът!

16.12.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...