Когато паднем...
Подхлъзнах се, паднах, закапаха сълзи.
Подритват ме, гледат ме, с фалшиви очи.
Одумват ме, крият се, зад дълги одежди.
Отричат ме, смеят се, на мойте надежди.
Реална, без маска, пред всички стоя.
Волята нямам, да стана, да вървя.
Потъпкват ме, стрелят ме, с погледи зли.
Потъпкват, убиват, мойте чисти мечти.
Гледам ги, тъжна, замлъкнала в миг.
Търся, изгарям, с шепот и с вик.
Потърсих - намерих, едничкия свят.
Поисках - получих, настъпи обрат.
Повярвах, че мога, стъпка направих.
Пред всички, с усмивка, аз се изправих.
Повярвах, че мога, на едно се научих.
Да падне на всеки може се случи.
Паднем, станем, напред продължим.
Даряваме всичко, в смут не мълчим.
Борим се с всичко за нещичко свято.
Всеотдайно обичаме, без капка отплата.
Когато паднем, няма страх, ни тъга.
Откриваме в себе си вяра една.
Повярвахме, че можем и този път -
и в сърцето си за обич запазихме кът!
16.12.07
Подритват ме, гледат ме, с фалшиви очи.
Одумват ме, крият се, зад дълги одежди.
Отричат ме, смеят се, на мойте надежди.
Реална, без маска, пред всички стоя.
Волята нямам, да стана, да вървя.
Потъпкват ме, стрелят ме, с погледи зли.
Потъпкват, убиват, мойте чисти мечти.
Гледам ги, тъжна, замлъкнала в миг.
Търся, изгарям, с шепот и с вик.
Потърсих - намерих, едничкия свят.
Поисках - получих, настъпи обрат.
Повярвах, че мога, стъпка направих.
Пред всички, с усмивка, аз се изправих.
Повярвах, че мога, на едно се научих.
Да падне на всеки може се случи.
Паднем, станем, напред продължим.
Даряваме всичко, в смут не мълчим.
Борим се с всичко за нещичко свято.
Всеотдайно обичаме, без капка отплата.
Когато паднем, няма страх, ни тъга.
Откриваме в себе си вяра една.
Повярвахме, че можем и този път -
и в сърцето си за обич запазихме кът!
16.12.07
© Нина Найденова All rights reserved.
