Кoгато пиша...
Когато пиша...
Горещи мисли
и нежна, тиха светлина.
Дълбоко пиша на белите листи,
а думите спират дъха...
И сама съм пред себе си, зная,
пред листа - моя приятел.
С него винаги споделям и мечтая
и той е мой единствен обожател.
И знам, че думи ненаписани се леят,
макар огледани в очите на дете.
И свят за мене има само, щом живеят
и щом туптят с любов като сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Единствена Todos los derechos reservados
