16 ago 2011, 21:45

Когато поетесите са луди

  Poesía » Otra
853 0 8

 

Ако човек

се озове във стихове,

в които си говорят като луди, 

той най-напред

навярно ще се чуди -

какво ли значат тези редове?!

 

Докато

най-накрая разбере -

че авторите им сами са луди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами честно казано ме "уби" с този стих. Онзи ден водих такъв разговор... Ох, Господи, ако наистина мога да напиша и опиша всичко дето ми е в главата, не знам, на мен ще ми олекне, но кой ли би ме разбрал?
  • Благодаря ви за усмивките Таня, Лена, Джейн и Кети! Не беше ме страх да нарека поетите и поетесите луди, защото това не е вярно! Смята се, че 15 % от поетите сме луди, но сред непоетите процентът на ненормалните е много по-висок. Освен това лудостта на поетите е най-безобидната лудост - далеч по-вредни са останалите луди - шофьори, даскали, полицаи, политици и пр. и пр., с каквито навсякъде е пълно. Така че няма от какво да се срамуваме!
    Но освен лудите поети - луди затова, че пишат безсмислици, има и други не по-малко луди поети, които пък търсят, а и намират в безсмислиците смисъл. Намират го там, където го няма. Отново употребих "поети", защото си се четем само ние, поетите. Поезия обикновените хора не четат - отдавна са престанали да вярват, че в нея има смисъл.
  • Ехееее, Ачо, братко, всички поети и поетеси са повече или по-малко луди!! Тази лудост ни крепи да не изперкаме и да не свършим в някоя психиатрия!
  • Всички сме малко или много луди
  • !!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...