16.08.2011 г., 21:45

Когато поетесите са луди

856 0 8

 

Ако човек

се озове във стихове,

в които си говорят като луди, 

той най-напред

навярно ще се чуди -

какво ли значат тези редове?!

 

Докато

най-накрая разбере -

че авторите им сами са луди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами честно казано ме "уби" с този стих. Онзи ден водих такъв разговор... Ох, Господи, ако наистина мога да напиша и опиша всичко дето ми е в главата, не знам, на мен ще ми олекне, но кой ли би ме разбрал?
  • Благодаря ви за усмивките Таня, Лена, Джейн и Кети! Не беше ме страх да нарека поетите и поетесите луди, защото това не е вярно! Смята се, че 15 % от поетите сме луди, но сред непоетите процентът на ненормалните е много по-висок. Освен това лудостта на поетите е най-безобидната лудост - далеч по-вредни са останалите луди - шофьори, даскали, полицаи, политици и пр. и пр., с каквито навсякъде е пълно. Така че няма от какво да се срамуваме!
    Но освен лудите поети - луди затова, че пишат безсмислици, има и други не по-малко луди поети, които пък търсят, а и намират в безсмислиците смисъл. Намират го там, където го няма. Отново употребих "поети", защото си се четем само ние, поетите. Поезия обикновените хора не четат - отдавна са престанали да вярват, че в нея има смисъл.
  • Ехееее, Ачо, братко, всички поети и поетеси са повече или по-малко луди!! Тази лудост ни крепи да не изперкаме и да не свършим в някоя психиатрия!
  • Всички сме малко или много луди
  • !!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...