25 abr 2009, 6:20

Когато преди време обичах

629 0 1

(Дует с Афродита)

 

Моето време угасва назад във мене.
Историята ни пише с рапири числа,
които остро ни пробиват в корема
и те рисуват в нас нови слова.
Страх намирам отвътре от миналото,
а преди откривах в луните си свят.
И ако поне чувствата ми са загинали,
то устните щяха да тровят с аромат.

(когато преди време обичах...)

Прерязах си вените сред множество драми
и събирах парченцата си след болката.
Наново зазидвах – дупки... прегради...
И се изправях повторно, колкото мога.
Препрочитах през спомени всяка покана,
докосвах нечие лице, останало назад.
Купувах за себе си - парченца промяна,
но винаги оставах сам на този свят.

(когато преди време обичах...)

Сега, колкото и да се скитам отвън,
а и след прага ми няма постеля.
Отминава времето и този, който съм
и оставам да чакам нечия повеля.
Аз през цялото време, що бях щастлив -
обичах! Вените са вече доста безкръвни.
И ако днеска за любовта ти съм жив -
погали ме, при залез душите са будни.

Прощават краховете си без чувства,
но не и аз - който още оттука бяга.
Сърцето гневно бесове разчупва,
както преди време обичах да страдам.
Жлъчно превзема ме чума до болка
и сега искам да видя какво следва.
Кове ме с рани непоносима жестокост
и така вървя болен към грешка поредна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...