(Дует с Афродита)
Моето време угасва назад във мене.
Историята ни пише с рапири числа,
които остро ни пробиват в корема
и те рисуват в нас нови слова.
Страх намирам отвътре от миналото,
а преди откривах в луните си свят.
И ако поне чувствата ми са загинали,
то устните щяха да тровят с аромат.
(когато преди време обичах...)
Прерязах си вените сред множество драми
и събирах парченцата си след болката.
Наново зазидвах – дупки... прегради...
И се изправях повторно, колкото мога.
Препрочитах през спомени всяка покана,
докосвах нечие лице, останало назад.
Купувах за себе си - парченца промяна,
но винаги оставах сам на този свят.
(когато преди време обичах...)
Сега, колкото и да се скитам отвън,
а и след прага ми няма постеля.
Отминава времето и този, който съм
и оставам да чакам нечия повеля.
Аз през цялото време, що бях щастлив -
обичах! Вените са вече доста безкръвни.
И ако днеска за любовта ти съм жив -
погали ме, при залез душите са будни.
Прощават краховете си без чувства,
но не и аз - който още оттука бяга.
Сърцето гневно бесове разчупва,
както преди време обичах да страдам.
Жлъчно превзема ме чума до болка
и сега искам да видя какво следва.
Кове ме с рани непоносима жестокост
и така вървя болен към грешка поредна...
© Христо Андонов All rights reserved.
Поздравления!