30 may 2018, 10:45

Когато при мен дойде 

  Poesía » De amor
1289 1 5

Колко дълго беше

така – сам, изгарящ

в жестока самота!

Надежда- никаква

в моето сърце!...

Вярата – стъпкана

на прах в моите нозе!

Но, Ти мила, дойде

като свеж пролетен

полъх! С уханието

на пролетните цветя,

с дъх на канела и мед!

И като прероден,

бях от висши и

могъщи чувства обзет –

в душата ми мечтата

да бъда твой любим

поет! По лицето

докосна ме нежно

и топло – ти нов живот

ми дари! И когато

падна нощта, в

блажена тишина,

любиха се две

свободни сърца!...

© Нако Наков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??