Когато при мен дойде
Колко дълго беше
така – сам, изгарящ
в жестока самота!
Надежда- никаква
в моето сърце!...
Вярата – стъпкана
на прах в моите нозе!
Но, Ти мила, дойде
като свеж пролетен
полъх! С уханието
на пролетните цветя,
с дъх на канела и мед!
И като прероден,
бях от висши и
могъщи чувства обзет –
в душата ми мечтата
да бъда твой любим
поет! По лицето
докосна ме нежно
и топло – ти нов живот
ми дари! И когато
падна нощта, в
блажена тишина,
любиха се две
свободни сърца!...
© Нако Наков All rights reserved.
