Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат
не винаги е есен или зима.
Сезонът на сбогуването значи,
че хладното в сърцето е незримо.
Когато разстоянията плачат
очакват някой просто да ги чуе.
В умората раздялата подскача.
Обидата по склона слиза буйно
и носи калните потоци време.
Натрупват се, растат, мълчат и влачат
ненужността на късни обяснения.
Когато разстоянията плачат…
.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados