7.07.2023 г., 2:41

Когато разстоянията плачат

827 5 9

 

Когато разстоянията плачат

звездите по небето се смаляват.

А болката не следва пътни знаци,

клеймо върху душата да остави.

 

Когато разстоянията плачат

не винаги е есен или зима.

Сезонът на сбогуването значи,

че хладното в сърцето е незримо.

 

Когато разстоянията плачат

очакват някой просто да ги чуе.

В умората раздялата подскача.

Обидата по склона слиза буйно

 

и носи калните потоци време.

Натрупват се, растат, мълчат и влачат

ненужността на късни обяснения.

Когато разстоянията плачат…

 

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...