30 may 2006, 13:19

Когато решиш 

  Poesía
861 0 1

Сестра съм на Луната.
Не обичам самотата,
но живея от нея.
Тъмно ми е без Слънцето,
но то грее за други.
Топли ме мисълта,
че все някой ме обича,
но още не си е признал.
Очаквам лятото,
тогава морето е топло
и безумно красиво
и синьо.
Искам да те обичам,
но вече ме е страх от теб.
Държиш емоциите ми във плен.
И когато решиш,
пускаш някоя на свобода.
Вчера ми позволи да плача.
Кога ще ми забраниш?

© Радост Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??