8 sept 2007, 11:11

Когато с усмивка посрещаш сълзите

  Poesía
1.1K 0 11
Когато в сърцето игли се забиват,
когато не спират и много боли,
когато в очите реки заизвират,
когато си нужен на строги души.

Когато притиска те болка излишна,
когато се бориш не със врага,
когато изчезне душата предишна,
защо сам си тук, сам под дъжда?...

Когато в очите реки се зараждат
и тъкмо пресъхнат, пак с порив нов,
затичват се бързо белите сажди
и изтриват без вопъл всяка любов.

Когато сърцето стомана удари,
когато се свие на малък юмрук
и неподготвено болка го свари,
аз съм до тебе, аз ще съм тук!

Когато щастлив си за миг и тогава
камък бетонен от раз те възпре,
животът със болка недей да намразваш,
не унивай сам с тъжно лице.

Когато загубиш се в твоята стая
и бяла е сякаш, а няма очи,
не знаеш къде си и кой си тогава
и уж болка няма, съвсем не личи...

Когато на празник си тъжен и пак сам.
Когато просторът е просто среда,
когато пред близки си чужд, даже ням
и познато лице роди в теб сълза.

Когато с усмивка посрещаш сълзите,
когато си птица в един небосвод.
Когато гледаш Смъртта със възхита,
оценил си ,приятелю, този живот!... 

                                                  14.06.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато с усмивка посрещаш сълзите,
    когато си птица в един небосвод.
    Когато гледаш Смъртта със възхита,
    оценил си ,приятелю, този живот!...

    добър финал!
  • Поздрав Ники!
  • Поздрав за стиха!Чудесен е!
  • Сега пък аз се просълзих!!!
    Щастие за мен е, че това произведение ви е въздействало!!!
  • Браво!Много въздействащ стих.Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....