target_audience (Николинка Асенова)
27 79
Sep 8, 2007, 11:11 AM

Когато с усмивка посрещаш сълзите 

  Poetry
849 0 11
Когато в сърцето игли се забиват,
когато не спират и много боли,
когато в очите реки заизвират,
когато си нужен на строги души.

Когато притиска те болка излишна,
когато се бориш не със врага,
когато изчезне душата предишна,
защо сам си тук, сам под дъжда?...

Когато в очите реки се зараждат
и тъкмо пресъхнат, пак с порив нов,
затичват се бързо белите сажди
и изтриват без вопъл всяка любов.

Когато сърцето стомана удари,
когато се свие на малък юмрук
и неподготвено болка го свари,
аз съм до тебе, аз ще съм тук!

Когато щастлив си за миг и тогава
камък бетонен от раз те възпре,
животът със болка недей да намразваш,
не унивай сам с тъжно лице.

Когато загубиш се в твоята стая
и бяла е сякаш, а няма очи,
не знаеш къде си и кой си тогава
и уж болка няма, съвсем не личи...

Когато на празник си тъжен и пак сам.
Когато просторът е просто среда,
когато пред близки си чужд, даже ням
и познато лице роди в теб сълза.

Когато с усмивка посрещаш сълзите,
когато си птица в един небосвод.
Когато гледаш Смъртта със възхита,
оценил си ,приятелю, този живот!... 

                                                  14.06.2007г.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??