Когато сам на себе си омръзнеш

Когато, сам на себе си омръзнал,

усещаш свежестта че отлетя —

младежът весел темерут небръснат

е станал — отегчен кат’ есента —

ти виж черешата цъфтяща, бяла,

ухажвана от хиляди пчели,

с годишен кръг отново напълняла,

как хубавей. Животът ако ли

с усмивка блага тъй те шамароса,

че пред очите да хвърчат искри,

недей на него ти да се ядосваш —

у себе си причината открий:

на прадеди неизплатена карма,

през векове дошла със смисъл нов,

и спомен, що сърцето претоварва,

за стисната, недадена любов.

Плесници получавал със дузини,

целувка жарка ще те разтъжи.

Изпий я жадно, еще неизстинал,

и втората си буза подложи.