Когато сам на себе си омръзнеш
Когато сам на себе си омръзнеш
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента —
ти виж черешата цъфтяща, бяла,
ухажвана от хиляди пчели,
с годишен кръг отново напълняла,
как хубавей. Животът ако ли
с усмивка блага тъй те шамароса,
че пред очите да хвърчат искри,
недей на него ти да се ядосваш —
у себе си причината открий:
на прадеди неизплатена карма,
през векове дошла със смисъл нов,
и спомен, що сърцето претоварва,
за стисната, недадена любов.
Плесници получавал със дузини,
целувка жарка ще те разтъжи.
Изпий я жадно, еще неизстинал,
и втората си буза подложи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
