28 nov 2014, 15:59

Когато се оглеждам...

Poesía

1.3K 0 5

Когато се оглеждам, виждам празнина,
една такава сива и студена,
обгърнала човешката душа,
превърнала се в облик неизменен.

Когато се оглеждам виждам самота,
а хората вторачени във нещо...
далече е усмивката сега,
а зомбитата са навсякъде отсреща.

Когато се оглеждам виждам болка,
една такава непосилна, задушаваща,
изтрила всичката човещина,
изцяло я превърнала във плява.

Когато се оглеждам виждам злоба,
дълбоко вкоренила се в душите,
обсебила е същността,
погубила напълно личностите.

Когато се оглеждам виждам ада,
незнайно как е слязъл на Земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Moarein (Моарейн)

Благодаря на всички за коментарите. Не бях писала от много дълго време...Светът и живота е хубав, но поняога човек изпада в свойте дупки. Понякога колкото и да се опитваме да мислим позитивно не се получава...

2014-12-01T11:45:58+02:00
nezemna (Неземна)

Е, не с лошо!!!НЕ!!!Понякога ада е в самите нас!!!Изгони го де...Как ще познаеш рая, ако не си видяла ада?Как ще разбереш какво е щастие, когато не си се сблъскала с нещастието!!!В ниското човек трябва да стои съвсем малко и после да се изстреля към Светлината!!!Живей днес!!!Миналото и бъдещето не съществуват!!!Иначе пишеш прекрасно!!!

2014-12-01T11:31:07+02:00
Josarian (Мариана Иванова)

Когато се оглеждам,
виждам – светът е хубав до полуда! Защо не започнеш така, примерно?

2014-11-29T15:31:12+02:00
poem_lady (Фери)

"Когато се оглеждам виждам ада,
незнайно как е слязъл на Земята..."
Възхитена съм от начина, по-който е градирана творбата, стигайки до крайност на финала. Поздравявам те!

2014-11-29T13:07:47+02:00
Eia (Росица Танчева)

Но само личностите могат така да се оглеждат и да виждат.
Затова си мисля, че все пак има надежда...
Въздействаща творба!

2014-11-29T09:32:19+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0