28 нояб. 2014 г., 15:59

Когато се оглеждам...

Поэзия

1.3K 0 5

Когато се оглеждам, виждам празнина,
една такава сива и студена,
обгърнала човешката душа,
превърнала се в облик неизменен.

Когато се оглеждам виждам самота,
а хората вторачени във нещо...
далече е усмивката сега,
а зомбитата са навсякъде отсреща.

Когато се оглеждам виждам болка,
една такава непосилна, задушаваща,
изтрила всичката човещина,
изцяло я превърнала във плява.

Когато се оглеждам виждам злоба,
дълбоко вкоренила се в душите,
обсебила е същността,
погубила напълно личностите.

Когато се оглеждам виждам ада,
незнайно как е слязъл на Земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Moarein (Моарейн)

Благодаря на всички за коментарите. Не бях писала от много дълго време...Светът и живота е хубав, но поняога човек изпада в свойте дупки. Понякога колкото и да се опитваме да мислим позитивно не се получава...

2014-12-01T11:45:58+02:00
nezemna (Неземна)

Е, не с лошо!!!НЕ!!!Понякога ада е в самите нас!!!Изгони го де...Как ще познаеш рая, ако не си видяла ада?Как ще разбереш какво е щастие, когато не си се сблъскала с нещастието!!!В ниското човек трябва да стои съвсем малко и после да се изстреля към Светлината!!!Живей днес!!!Миналото и бъдещето не съществуват!!!Иначе пишеш прекрасно!!!

2014-12-01T11:31:07+02:00
Josarian (Мариана Иванова)

Когато се оглеждам,
виждам – светът е хубав до полуда! Защо не започнеш така, примерно?

2014-11-29T15:31:12+02:00
poem_lady (Фери)

"Когато се оглеждам виждам ада,
незнайно как е слязъл на Земята..."
Възхитена съм от начина, по-който е градирана творбата, стигайки до крайност на финала. Поздравявам те!

2014-11-29T13:07:47+02:00
Eia (Росица Танчева)

Но само личностите могат така да се оглеждат и да виждат.
Затова си мисля, че все пак има надежда...
Въздействаща творба!

2014-11-29T09:32:19+02:00