19 mar 2024, 10:10

Когато се родиш за светлината

  Poesía
768 4 9

Когато си готов да се събудиш
от тежкия, изпълнен с мъка сън,
когато осъзнаеш, че си чудо - 
от ангелските песни нежен звън
и чуеш как трепти живот в земята,
как бавно се разтваря всеки цвят,
как слъцето изгряващо отмята
воалите на мрака, виждаш свят,
окъпан в капки, ласкаво сребристи
и знаеш, че си жив, безкрайно жив...
Искрите на магията лъчиста
в  теб внасят огън - плашещо красив
и литваш като птица в синевата
на ясно и безоблачно небе.

Когато се родиш за светлината
и станеш нейно слъчево дете,
разбираш сам, че нищо не е важно,
освен едно - животът е един
и е безкраен. Кой ли да ти каже, 
че няма смърт, че тя е просто дим - 
илюзия на болни и невежи,
използвана да всява страх и смут,
за да смири към вечното копнежа
и да повярваш - литнеш ли, си луд.
Човече, вярвай - в теб е божеството,
на теб е дал Творецът своя дъх!
С гласче на кос подсвирква ти доброто,
след здравеца тръгни, да стигнеш връх...

От тежък сън когато се събудиш,
когато в себе си отново се родиш,
ще видиш - този свят е светло чудо,
което можеш сам да сътвориш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...