10 feb 2007, 9:41

КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ 

  Poesía
740 0 15

КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ

 

Когато тревите постелят поляните,

заиграе ветреца с червените макове,

а от релсите чезнат уплашени враните,

чули сирени на розови влакове.

 

Когато реките преливат забързани,

събрали плача на белите шапки,

а птиците идват в плитка навързани,

откраднали юга на мънички хапки.

 

Когато си дойдат и белите щъркели,

кръстосали шпаги отгоре на църквите,

а вътре изгреят очите помръкнали -

дарявали пролет отдавна на мъртвите.

 

Когато роса заблести - изумрудена,

свежест попие листата възкръснали.

 

Моята Обич потърси - пеперудена

в мъхчета бели от върбите разпръснати...

 

                                              09.02.07.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??