10 feb 2007, 9:41

КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ

  Poesía
961 0 15

КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ

 

Когато тревите постелят поляните,

заиграе ветреца с червените макове,

а от релсите чезнат уплашени враните,

чули сирени на розови влакове.

 

Когато реките преливат забързани,

събрали плача на белите шапки,

а птиците идват в плитка навързани,

откраднали юга на мънички хапки.

 

Когато си дойдат и белите щъркели,

кръстосали шпаги отгоре на църквите,

а вътре изгреят очите помръкнали -

дарявали пролет отдавна на мъртвите.

 

Когато роса заблести - изумрудена,

свежест попие листата възкръснали.

 

Моята Обич потърси - пеперудена

в мъхчета бели от върбите разпръснати...

 

                                              09.02.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...