КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ
КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ
Когато тревите постелят поляните,
заиграе ветреца с червените макове,
а от релсите чезнат уплашени враните,
чули сирени на розови влакове.
Когато реките преливат забързани,
събрали плача на белите шапки,
а птиците идват в плитка навързани,
откраднали юга на мънички хапки.
Когато си дойдат и белите щъркели,
кръстосали шпаги отгоре на църквите,
а вътре изгреят очите помръкнали -
дарявали пролет отдавна на мъртвите.
Когато роса заблести - изумрудена,
свежест попие листата възкръснали.
Моята Обич потърси - пеперудена
в мъхчета бели от върбите разпръснати...
09.02.07.
© Ивайло Яков All rights reserved.
