16 sept 2010, 21:05

Когато се завърнах

  Poesía » Otra
750 0 8

Неизпрели белите си прежди,

облаците дремят върху синьото.

Бавно по лозницата се сцеждат

капчици горчиви, с дъх на вино.

 

Седнал тих сред малката градина,

вслушал съм се в пчелното бръмчене...

Детството ми волно тук премина,

за да се превърне във летене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да се завърнеш в бащината къща...
  • Съпреживях... Поздрав, Мариане!!!
  • Ех, колко хубаво би било и днешните деца да имат подобно детство, за да усетят силни криле! Като чета стиховете на някои шестнадесетгодишни момичета в този сайт, чувствам дълбока тъга за тях...
    Поздравявам те за красивото стихотворение!
  • Красив полет!
    Ти го можеш!
  • Ето това е - от детството направо да полетиш! Красиво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...