Когато се завърнах

Поэзия » Другая

752 0 8

Неизпрели белите си прежди,

облаците дремят върху синьото.

Бавно по лозницата се сцеждат

капчици горчиви, с дъх на вино.

Седнал тих сред малката градина,

вслушал съм се в пчелното бръмчене...

Детството ми волно тук премина,

за да се превърне във летене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

feia (Вилдан Сефер)

Да се завърнеш в бащината къща...

2010-09-19T14:21:42+03:00
plami-6 (Плами)

Съпреживях... Поздрав, Мариане!!!

2010-09-17T18:10:29+03:00
Eia (Росица Танчева)

Ех, колко хубаво би било и днешните деца да имат подобно детство, за да усетят силни криле! Като чета стиховете на някои шестнадесетгодишни момичета в този сайт, чувствам дълбока тъга за тях...
Поздравявам те за красивото стихотворение!

2010-09-17T16:36:57+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Красив полет!
Ти го можеш!

2010-09-17T13:46:10+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Ето това е - от детството направо да полетиш! Красиво!

2010-09-17T09:51:28+03:00