7 oct 2018, 0:12

Когато си говориш с морето... 

  Poesía » Del paisaje
482 0 3

Бучи море, не спирай –

блъскай гребените в пясъка,

не мълчи – дивей, извирай

нека всеки чуе тътена на крясъка!

 

Разбивай вълни на брега

или дяволито ги дърпай навътре обратно

покажи колко слаб е всъщност врага,

понечил да показва надмощие над сърцето ти златно!

 

Да, есен може би към теб вече крачи

и стъпва на прага ти със стъпка хладна,

но който погледне напред и в теб се вторачи,

ще усети целувката за слънце жадна!

 

Можеш да се сърдиш, но можеш и да пееш –

на език различен за всеки що себе си дири,

да успокояваш мътните мисли човешки умееш

и го караш отново във верния ритъм да свири!

© Каролина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??