Когато си говориш с морето...
Бучи море, не спирай –
блъскай гребените в пясъка,
не мълчи – дивей, извирай
нека всеки чуе тътена на крясъка!
Разбивай вълни на брега
или дяволито ги дърпай навътре обратно
покажи колко слаб е всъщност врага,
понечил да показва надмощие над сърцето ти златно!
Да, есен може би към теб вече крачи
и стъпва на прага ти със стъпка хладна,
но който погледне напред и в теб се вторачи,
ще усети целувката за слънце жадна!
Можеш да се сърдиш, но можеш и да пееш –
на език различен за всеки що себе си дири,
да успокояваш мътните мисли човешки умееш
и го караш отново във верния ритъм да свири!
© Каролина Ташкова All rights reserved.
