Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма,
вече го няма, започваш да тъжиш.
И знам че няма да се върнеш вече
и няма да видя Човека, неговата доброта.
Отиде си, остави ни всички добри човече,
в сърцата ни настъпват тъга и самота.
А мъката от загубата, страшната раздяла,
остава в нас и нашите деца, в нашите сърца.
Ще гледаме насълзени снимката побеляла,
а ти отгоре гледаш нас и нашите дела.
А спомена за теб ще остане вечен,
за делата ти добри, за твоята съдба.
Ти бе добър баща, дядо ,ти бе човечен,
оставаш завинаги добър в нашите сърца.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados