Jun 20, 2021, 12:38 AM

Когато си отиде 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
338 0 0

                                       Когато си отиде

                                     (  На моя приятел чичо Жоро)

 

 

Едва когато някой си отиде и го няма,

накрая когато с него тъжно се простиш.

Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма,

вече го няма, започваш да тъжиш.

 

И знам че няма да се върнеш вече

и няма да видя Човека, неговата доброта.

Отиде си, остави ни всички добри човече,

в сърцата ни настъпват тъга и самота.

 

А мъката от загубата,  страшната раздяла,

остава в нас и нашите деца, в нашите сърца.

Ще гледаме насълзени снимката побеляла,

а ти отгоре гледаш нас и нашите дела.

 

А спомена за теб ще остане вечен,

за делата ти добри, за твоята съдба.

Ти бе добър баща, дядо ,ти бе човечен,

оставаш завинаги добър в нашите сърца.

 

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??