Когато си отиде радостта

Горчиви стъпки падат бавно в мрака,

вали порой от спомени горчив,

черен облак е надвиснал и ме чака,

денят отново е студен и сив.

Забулени надежди с воала на мъглата,

мечти, посипани отдавна с лепкав прах,

страхът е демон, взиращ се в стъклата,

в нощта, в съня - отново страх.

Изронени трошици на очакване,

яде ги бавно времето  бацил,

сълзи поройни в  миг на оплакване

и мозъкът на топка се е свил.

Пълзят денонощия бавно и мудно,

нямат нито начало, ни край,

дните минават, а нощите трудно,

страдание има ли, свършва в безкрай!