5 июн. 2009 г., 12:24

Когато си отиде радостта

1K 0 0

Горчиви стъпки падат бавно в мрака,

вали порой от спомени горчив,

черен облак е надвиснал и ме чака,

денят отново е студен и сив.

 

Забулени надежди с воала на мъглата,

мечти, посипани отдавна с лепкав прах,

страхът е демон, взиращ се в стъклата,

в нощта, в съня - отново страх.

 

Изронени трошици на очакване,

яде ги бавно времето  бацил,

сълзи поройни в  миг на оплакване

и мозъкът на топка се е свил.

 

Пълзят денонощия бавно и мудно,

нямат нито начало, ни край,

дните минават, а нощите трудно,

страдание има ли, свършва в безкрай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...