Когато си отиде радостта
1K
0
0
Горчиви стъпки падат бавно в мрака,
вали порой от спомени горчив,
черен облак е надвиснал и ме чака,
денят отново е студен и сив.
Забулени надежди с воала на мъглата,
мечти, посипани отдавна с лепкав прах,
страхът е демон, взиращ се в стъклата,
в нощта, в съня - отново страх.
Изронени трошици на очакване,
яде ги бавно времето бацил,
сълзи поройни в миг на оплакване
и мозъкът на топка се е свил.
Пълзят денонощия бавно и мудно,
нямат нито начало, ни край,
дните минават, а нощите трудно,
страдание има ли, свършва в безкрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Димитрова Всички права запазени
