Когато си отива Февруари
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч
ще прати вест на пролетния вятър
да яхва впряга с чуруликащ глъч,
че се разпуква пролетно земята.
Едно кокиче с тънко стъбълце
първо срамежливо ще надникне.
Ще грейне с бялото си личице
и кукуряка кичест ще повика.
Красива пролет в злато и лила
ще заразказват чудни минзухари...
Обичам сетната студена красота,
когато си отива Февруари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина калина Todos los derechos reservados
