Когато си отива Февруари
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч
ще прати вест на пролетния вятър
да яхва впряга с чуруликащ глъч,
че се разпуква пролетно земята.
Едно кокиче с тънко стъбълце
първо срамежливо ще надникне.
Ще грейне с бялото си личице
и кукуряка кичест ще повика.
Красива пролет в злато и лила
ще заразказват чудни минзухари...
Обичам сетната студена красота,
когато си отива Февруари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
